Каква е целта на живота и как да я постигнем

Със сигурност всеки човек поне веднъж си е задавал въпроса какъв е смисълът на живота, за какво е роден, каква е голямата цел на съществуването и изобщо има ли такава? За някои хора отговорът е лесен – семейство, продължаване на рода, създаване на творчески труд, който да остане след теб, благотворителност, кариера. Други търсят отговорите цял живот. На какво се дължи това?

Какъв е смисълът на живота?

Според учените човек ще срещне приблизително 80 000 човека в своя живот, ако умре на 78 години.  От момента, в който се раждате, до момента, в който четете тези редове, сте преживели много – обичали са ви, наранявали са ви, изненадвали са ви приятно, разочаровали са ви, обиждали са ви, помагали са ви; вие също сте обичали, наранявали сте, разочаровали сте, помагали сте. Когато нещо не се получи, си казваме: „Е, такъв е животът!” Всъщност какво значи това? Животът не е ли това, което направим сами, което изградим сами или разрушим сами? Тази фраза не е ли удобно извинение за моментите, когато само си въобразяваме, че сме безсилни да направим повече, да извървим една крачка повече, да постигнем повече.

Дръзко и самонадеяно е да мислим, че никой от тези 80 000 души, които срещаме, не ни е променил, както и че на никого от тези 80 000 души не сте повлияли вие самите. Ето първият и най-важен отговор: смисълът на живота е в човешката взаимосвързаност. Как сте накарали някого да се почувства, какво място сте заели в сърцето му, с какво сте допринесли за щастието му, на какво сте го научили. Затова родителите имат незаменимо място в живота на децата си, защото те даряват всичко първо на своето дете – първата глътка въздух, първото мляко, първата крачка. Преживяват всичко за първи път заедно. След това децата порастват и започват да осъществяват връзка с другите. Човекът е социално същество и като такова има нуждата да се реализира сред другите, има потребността да бъде харесвано, обичано, ценено.

Каква е целта на живота?

Целта на човешкия живот невинаги е ясна. Някои знаят какво искат да правят с дните си, когато са още на 20, други така и не намират отговорите за себе си. Освен това с времето човек се променя, приоритетите му – също, а с тях – и целите. Когато сме в училище, целта е да завършим с добра диплома и да ни приемат в хубав университет в желана специалност. Когато станем студенти, целта е да завършим и да си намерим хубава работа, по възможност по специалността. Когато започнем да работим, целта ни е да се издигнем колкото може, за да имаме по-висока заплата, по-хубав изглед от офиса си, по-добро място в обществото. Когато се почувстваме достатъчно готови, искаме да създадем семейство. След това някак всички амбиции и желания се прехвърлят върху децата. А някои хора се чувстват прекрасно, без да са постигнали и половината от изброеното. Защото щастието е субективно. Като се замислим, не е ли една от най-глупавите причини за спор различният светоглед, как хората възприемат едно и също нещо по различен начин? В основата на човешкото нещастие и разочарование не е ли всъщност невъзможността ни да приемем другата гледна точка, да се примирим с различното от нас?

Целите на живота ни трябва да бъдат:

- да разберем повече за другите;

- да пътуваме повече;

- да научим повече;

- да се усъвършенстваме;

- да опознаем себе си;

- да бъдем добри хора.

Как да постигнем целите си?

Продължението четете в Обекти.бг